Апаратът на реалностите

Начало книги

Сви прие кълбовидна структура — най-подходящата за пълно отпускане на съзнанието, после бързо потъна в мекото лоно на медитацията. След няколко светлинни смени, трансценденталното му съсредоточаване най-сетне достигна до недостъпните досега висини на езотерично познание. Освен познатата граница на собствения си свят беше открил още две, дори трета, която още не бе придобила естеството на мисъл-форма.

Наситената със соли водна среда, в която живееше, завършваше с твърд похлупак, известен и на останалите учени като „пределът на Лоа“, опреден като сфероидален по емпиричен път. Втората граница представляваше нещо съвсем разредено и непознато за науката, която Сви подсъзнателно нарече „газ“. Следваше пустота, почти лишена от трептящите малки частици, дефинирани от великият Мро като „молекули“, която покриваше необятно пространство. Сви интуитивно го бе назовал „космос“. Допълнителното му трансцедентално възприятие подсказваше, че в него се движат безброй твърди и разредени тела — първите относително хладни, вторите нажежени, а около тях се въртят други, или студени, или горещи, или в някакво междинно състояние по отношение на топлинната скала, в които се вместваше и собствения му свят.

Читать дальше →