Какво ще стане с Япония, или за творчеството на Сакьо Комацу

Начало книги

1973 г. През един чудесен ден в края на април се озовавам в Токио. По някакво съвпадение това е националният празник на страната. Започва „златната седмица“. Титанът Токио и цялата страна си почиват. Празнично облечени хора с ведри лица са тръгнали на разходка, за да се полюбуват на цъфналите вишни. През тези дни ежедневниците избягват да напомнят за тревожната годишнина. Но скоро те отново ще подемат тази тема. Навършват се точно петдесет години от голямото земетресение през 1923 година, превърнало се в символ на катастрофално бедствие, когато столицата и редица други градове са почти унищожени от земните гърчове и последвалите ги пожари.

Обясняват ми от какво се страхува всеки японец. В нещо като пословица или скороговорка са подредени четири думи: „земетресение, пожар, гръм, баща“. И в същото време тук, в тази страна, бързо се свиква със земетресенията колкото и странно да ви звучи това.

Читать дальше →