Завръщане, или зад облаците има слънце

Начало книги

Предпочетох да се измъкна от карето. Не, че ми беше неспокойно. А и винаги ми е било приятно да се разхождам. За предпочитане — сам. Разглеждах клоните и опадалите листа, ровех от време на време миналогодишната шума, времето е сухо за гъби, но знае ли човек… На един припек изгоних няколко гущера и се излегнах на скалата. Отпуснах се и затворих очи. Три удара на сърцето вдишване, три пауза, три издишване, пауза… сега четири…

Влизам в една цветна дъга. Така не бях го правил. Прилича на едновременно ребус и на тест на Люшер. Избрах си синьото и вместо да го махна както в теста, го разширих, изпълних с него цялото пространство. В центъра се появи виолетова точка. Разширих и нея, и червената, и оранжевата, и жълтата и се получи дъга в концентрични кръгове, които пулсират в приканващ ритъм. Завъртане и целият се завъртях. Това ме изненада, бавно се опитах да отворя очи и попаднах във… фантастичен зъболекарски кабинет от бъдещето. В главата ми от известно време звучеше настойчиво: "… в креслото за възстановяване. Заповядай в креслото за възстановяване ". Като са ме поканили — седнах и се започна…

Читать дальше →