Нощта срещу ноември

Начало книги

Валентин Попов не е „патриарх на новата българска литература“, както пишман-критиците обичат да величаят самозабравилите се графомани. Той е обикновен човек, който пише толкова увлекателно, че дори моя милост, закърмена с книгите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и т. н., не можа да мигне цяла нощ, докато не изчетох „Нощта…“ на един дъх. Не се заблуждавайте от факта, че книгата е само 78 страници – думата „словоблудство“ не присъства в речника на Вал Попов. Разказите – 12 на брой – са точно толкова концентрирани и стегнати, колкото трябва. Вотан, както е онлайн-прозвището на Вальо, ви грабва още от първите страници – искате трапер, който се среща с един куп прераждания на смъртта? Имате го – „Бялата посестрима“! Искате чиста фантастика без лигави отклонения към други жанрове? Няма проблеми – „Свобода за живот“ идва на момента! А, какво казахте? Че напоследък е модерно да се пише за змейове, овчари, самодиви и прочие? Вал Попов е помислил за всеки – заповядайте, „Лиан“ – чудесен разказ… и, да вмъкна, без оная смрад на чесън и непрани цървули, така характерна за всички преразказвачи на бебешки БГ-приказки. За „Реката“ – личният ми фаворит в този перфектен сборник – може да се напише отделно цяло есе, че даже и дипломна работа да се защити, но не му е тук мястото. А финалният разказ, който бе публикуван първо в списание „Дракус“, е просто вълшебен. „Кучешката дупка“ забива последния пирон в ковчега на спокойния ви сън. Не се заблуждавайте, след като изчетете тази книга, няма да спите спокойно. Няма и да забравите какво сте чели на следващия ден. Валентин Попов не се опитва да ви предостави предварително сдъвкано и смляно псевдолитературно недоносче, а иска да ви накара да мислите. Да впрегнете въображението си, за да дорисувате онова, което той само е загатнал.

Читать дальше →