Вагинаторът

Начало книги

Мак чакаше жената да се съблече зад паравана. Беше лято и по негова преценка тя не трябваше да носи много дрехи. Климатичната не работеше, в кабинета беше доста задушно. По това време във Флорида на човек му идва да тръгне гол. Мак си помисли, че океанът е само на миля оттук. Най-сетне жената се появи: едра, висока, с гъста, смолисточерна коса. Босите й стъпала лепнеха по линолеума, гърдите й тежко се поклащаха. Беше изваяна като древна статуя, малко старомодна, малко грубовата. Бронирана в каменната си голота, гледаше безучастно и леко надменно. Мак й посочи стола. Тя се намести царствено, сякаш беше трон, а не най-обикновен гинекологичен стол, наричан още презрително „магаре“. Това го подразни. Не беше от редовните му пациентки. Може би от друг град или чужденка?… Сестрата я беше записала като Дона Брайт. Недоумяваше защо я накара да се съблече, когато беше достатъчно да си махне само гащите. Напоследък често постъпваше така. Той се замисли: беше му писнало да разглежда проблематични клитори. Щеше му се да възприема своите пациентки по-цялостно. Не, не беше похотливост. Спомни си, че преди време накара дори една почтена старица да се съблече чисто гола. Във вехтата й торба се въргаляше ченето на съпруга й. Мак поиска да го задържи, но междувременно съпругът бил починал и старицата стеснително настоя да си го прибере за спомен. Той се подсмихна, докато надяваше еластичните акушерски ръкавици. Имаше цяла колекция от подобни реликви, забутани там нейде в нежните пещери. Дъвки, презервативи, изкуствени зъби, венчални халки, дори една тапа от шампанско! Всъщност това донякъде поддържаше буден интереса му към професията. Чудеше се как може хората да са толкова небрежни. Беше си наумил някой ден, след като се пенсионира, да организира изложба.

Читать дальше →