Островът на човека

Начало книги

Сава се гърчеше на пода, а върху му се сипеха ударите на мъжете от Униформените Отряди за Сигурност (УОС). Той знаеше, че дълго няма да го бъде ако продължават така, но пък ако кажеше само една дума в знак на протест… щеше да е последната му. Той просто скимтеше и се гърчеше.

Вече бяха минали 11 минути, конференцията на ФСХ още не бе започнала. Мит започна да нервничи… Смут също. Това никога преди не бе се случвало и Мит остана много учуден от тишината… Смут пък от шума, който му се стори, че чу преди малко. Може би са отложили конференцията поради мерки за сигурност с персонална поща и него са забравили… Невъзможно. Може да е малка риба в организацията, но в нея всички са равни по отношение на Информацията. Или пък… Невъзможно. Та това е абсурд. Мит пак се размърда неспокойно… Смут също. Проклетото куче или е пипнало някоя бълха или пак го притеснява нечие мише присъствие. Та това куче не мърда от едно място по няколко дни ( самото олицетворение на Мързела и Апатията ). НО бълхи отдавна не съществуват, а последната ( и първа ) мишка, която Мит видя беше с краката нагоре ( и освен това тогава беше 7 годишен ), но това не попречи на Смут да се държи далеч от мястото, където гадинката беше хвърлила топа, цяла седмица.

Читать дальше →