Слънцето угаснало

Начало книги

Една нощ към края на юли трима мъже, мълчаливи и заслушани, стояха в ъгловата стая на една къща недалеч от зоологическата градина. Завесите на прозорците, от които единият гледаше към двора и входа на къщата, а другият — към улицата, не бяха спуснати. Беше звездна и тиха нощ. Отнякъде непрекъснато чуруликаше птичка.

Ася Струмски стоеше неподвижен до прозореца откъм улицата и нетърпеливо очакваше някого. Улицата беше пуста, недалече от къщата самотна блестеше електрическа лампа. Върху лицето на мъжа горяха лъчи и то изглеждаше вдъхновено и хубаво. Тялото се очертаваше в полусенките на стаята и в драпериите на завесите. То беше високо и с нежните черти на съвсем млад човек.

Другите двама седяха в тъмното на стаята и едва се забелязваха. На масата, до прозореца откъм двора, имаше разхвърляни листове за писане. Все тъй небрежно там бяха сложени три пистолета.

По улицата отдавна не минаваше никой. Наближаваше единадесет часа. Струмски се дръпна от прозореца и, като се обърна към другите, прошепна:

Читать дальше →