Ако жените пожелаят

Начало книги

С мъжа ми извършвахме нашия семеен ритуал — пиехме чай преди спектакъла. Той преглеждаше вестника, отпивайки горещата течност от една огромна чаша, и ми съобщаваше последните театрални новини. Мъжът ми беше добър разказвач — нещо, което не можеше да се каже за актьорската му игра. Аз пиех чай от по-малка чаша, наблюдавах с удоволствие красивото му лице и съжалявах, че ми е мъж. Намръщих се от досада, когато чух позвъняването на вратата, защото в четвъртък — а днес беше четвъртък — с него предпочитахме да прекарваме деня насаме. Мъжът ми ме погледна иззад вестника.

— Кой може да е това?

— Нямам представа — отвърнах аз и понечих да стана, но той ме изпревари.

— Стой си, скъпа, аз ще отворя. — Мъжът ми беше джентълмен.

Звънецът натрапчиво дрънчеше, сетне вратата се хлопна и аз чух гласа на приятелката ми Таня. От гласа й винаги ме побиваха тръпки. Тя започна да бръщолеви още от прага, а мъжът ми я доведе под ръка до кухнята.

Читать дальше →