Вампирът

Начало книги

Така се случи, че в самия разгар на балните увеселения, неизменно съпътстващи лондонската зима на всевъзможни приеми, устроени от фаворитите в двора, се появи благородник, по-забележителен със своята чудатост, отколкото с титлата си. Той непрестанно се взираше в заобикалящото го веселие, сякаш не можеше да участва в него. Лекият, мелодичен смях на дамите сякаш привличаше вниманието му, само за да може със своя мигновен взор да обуздае този смях, и да всее страх в женската гръд, където биеше сърце изпълнено с безметежно лекомислие. Тези, които усещаха присъствието на този леден уплах, не можеха да си обяснят откъде се е появил: някои го отдаваха на мъртво-сивото око, което, вперено в обекта на своето наблюдение, не проникваше в дълбините на човешката душа и не пронизваше съкровените туптения на сърцето, а се стичаше по бузата на събеседника в оловен лъч, който давеше в мъчителна тревога кожата, през която не можеше да премине. Неговата ексцентричност му носеше покани от всички уважавани домове; всички желаеха да го видят — тези, които бяха привикнали с бурни и жарки вълнения, над които сега тегнеше сянката на скуката, бяха доволни да притежават до себе си човек способен да задържи вниманието им. Въпреки мъртвешкия тен на лицето му, който никога не добиваше по-топли нюанси, дори за игриво изчервяване от благоприличие, или от силните емоции принадлежащи на страстта, формата и чертите му бяха красиви и правилни, и много от жените, ловуващи социално признание и известност, се опитваха да спечелят симпатията на този благородник, и да предизвикат у него поне част от симптомите на така желаното привличане.

Читать дальше →