Звездното дете

Начало книги

В деня, часа и секундата, когато настъпи пролетното равноденствие, най-близките звезди до Слънчевата система угаснаха.

Цяла дузина мигна едновременно. Блестящият Сириус и свръхплътният му спътник. Яркожълтите близнаци Алфа Кентавър. Мътната червена точка на Проксима… далечните пламъци на Ета от Еридан и 70-А от Змиеносец. И… самото Слънце!

Могъщите космически двигатели обявиха почивка. Синтеза на големи ядра от по-малки, трансформацията на излишната маса в енергия, промъкването на енергията през бушуващия газ, излъчването й в пространството — всичко това се прекрати.

На бреговете на земните океани, в кратерите на Луната, в марсианските пустини, на спътниците на Сатурн, в станциите на Космическия Заслон, на самите Рифове — многомилиардното човечество се сгърчи и усети страха. През Галалактиката премина фотонен шепот, стремителен като светлина:

— Звездната Рожба!

Така започна всичко.

Звездите угаснаха за няколко секунди. Първи забелязаха събитието жителите на Рифовете. След това бавният Плутон улови мигането на 70-А от Змиеносец. В същото време Нептун, пълзящ без да бърза по потопената си в мрак орбита от другата страна на Системата, забеляза отслабването на Сириус. На Земята, където грохналият Планиращ се усмихваше в златното си кресло, сигналите дойдоха едновременно. Подпухналото лице на стареца доби мрачно изражение, когато астрономите му доложиха за станалото. Планиращият побесня.

Читать дальше →