Най-богатият човек в Левитаун

Начало книги

Марджъри се опита да остави слушалката на вилката, но телефонът тутакси иззвъня пак. Тя ритна масичката, вдигна слушалката и каза:

— Затворете, моля ви! Нищо не ни трябва. — Хлопна слушалката, за да прекъсне връзката, и отново я вдигна.

Позвъни се на вратата.

— Мой ред е — казах аз и оставих вестника — изглежда, така и нямаше да разбера какво е класирането в Националната футболна лига. Беше патрулиращият полицай Геймълсфелдър.

— Един човек иска да ви види, мистър Бинс. Твърди, че е за нещо важно.

Той се бе изпотил — по синята му риза бяха избили тъмни петна. Досещам се какво си мислеше: ние имахме климатична инсталация и пари, а той всекидневно рискуваше живота си за някаква мършава полицейска заплата. В каква страна живеем само! Така и го бе казал онзи ден.

— За него може да е важно, но аз не желая да се виждам с никого. Извинете! — затворих вратата.

— Ще ми помогнеш ли най-сетне да преоблечем бебето? — попита Марджъри.

Читать дальше →