Аз съм друго нещо

Начало книги

Седя на ръба на металния креват. За дюшек ми служи второ одеало, застлано направо върху пружината. Не е никак удобно, но мен ме очакват много по-големи неприятности.

Скоро ще ме преместят в окръжния затвор, а след време — и в килията за осъдени на смърт. Разбира се, преди това ще има съдебен процес, но това е необходима формалност. Не само ме хванаха на местопрестъплението, но и си признах всичко.

Умишлено убих Лоурънс Конът, моя приятел, който ми спаси живота. Естествено, бих могъл да посоча някои смекчаващи вината обстоятелства, но съдът едва ли ще ги вземе под внимание.

С Конът сме приятели отдавна. Войната ни раздели. Няколко години след края й се срещнахме отново във Вашингтон, но в отношенията ни вече имаше отчуждение. През това време той, както се казва, бе намерил призванието си. Упорито работеше над нещо, но криеше точно какво. Аз си имах свои грижи, но след като ме скъсаха на изпита по анатомия, прекъснах всякакви отношения с науката. Трябва да призная, че доста отдавна охладнях към медицината — още когато за пръв път попаднах в залата за дисекции. Не че се страхувах от трупове, просто не виждах нищо привлекателно в тях.

Читать дальше →