Бесния

Начало книги

Сърцето ми щеше да хвръкне от щастие, когато си мислех за острия горски въздух, преситен с боров аромат, и за двете седмици отпуска с пушка на рамо.

Къщата на горския пазач с разперени на белия си покрив еленови рога бе в края на поляната. Пред нея стърчаха две лиственици, наподобяващи пирамиди, и една кичеста липа като символ на тишината и спокойствието.

Горският пазач беше забележителен човек. В крайчето на устните му играеше вечна усмивка, украсена от гъстите, малко рошави мустаци, които стигаха чак до гърдите. В малките му очи светеха весели пламъчета. С око на познавач той разгледа моята ловна пушка, кимна с глава и после приятелски ме потупа по рамото:

— Е… можеш да си опиташ късмета. Нали познаваш сръндака. Това е животно, което бяга из гората, а на главата си обикновено има две рогчета. — След тези думи горският се засмя.

Похвалих се:

— Вече съм окачил у дома на стената няколко трофея и по млад сръндак няма да стрелям. Затова не се тревожи!

Читать дальше →