Бъчвата с Амонтилядо

Начало книги

Хилядите несправедливости на Фортунато понесох, доколкото съумях, но когато той дръзна да ме обиди, аз се зарекох да отмъстя. Вие, които така добре познавате естеството на моята душа, едва ли бихте допуснали, че съм изрекъл някаква заплаха. Най-после мъст — този въпрос беше решен категорично, но самата категоричност на решението ми изключваше идеята за риск. Трябва не просто да накажа, а да накажа безнаказно. Една злина не е поправена, щом възмездието засегне поправящия. И еднакво непоправена е тя, ако отмъстителят не принуди сторилия злината да осъзнае отмъщението.

Да сме наясно: нито с думи, нито с действия бях дал на Фортунато повод за усъмняване в моята добронамереност. Продължих, по необходимост, да му се усмихвам широко, а той не се досещаше, че сега усмивката ми се появява при мисълта за жертвата, в която щях да го принеса.

Имаше си едно слабо място, тоя Фортунато, въпреки че в други отношения внушаваше уважение и дори страх. Гордееше се, че е познавач на виното. Малко италианци притежават духа на истински ценители. В повечето случаи те пригаждат възторга си според времето и случая, като упражняват своето самозванство пред британските и австрийските милионери. Подобно на сънародниците си, Фортунато беше шарлатан, що се отнася до картините и скъпоценните камъни, но от стари вина наистина разбираше. По това аз на практика не се различавах от него: бях вещ в италианските вина и при всяка възможност ги купувах в големи количества.

Читать дальше →