Верига от улики

Начало книги

Той чу наближаването й, преди да е стигнала върха на стълбите. Дива и гневна, като обзета от безумие, с надигаща се в душата й ярост, резултат от толкова силно пристрастяване към алкохола, че две седмици по-рано той я беше открил припаднала, като ръката й, покрита с петна, все още държеше здраво бутилка със силен спирт.

Докато се опитваше да се пребори със стъпалата, тя му крещеше, изведнъж превърната в стокилограмова балерина, която с едната си ръка напипваше перилата, а едното й око беше затворено в усилие да спре виенето на свят.

— Донеси ми го, Момче!

Това беше за нея името му: Момче — единственото име, с което се обръщаше към него. И двамата съзнаваха какво означаваше това го. Момчето го вземаше всеки ден от близкия магазин за напитки — или в дните, когато тя имаше необходимите пари, за да го купи. Възрастният мъж с бяла твърда брада му подаде кафявата торбичка и Момчето покорно го отнесе вкъщи. За него това беше отрова. За нея — рай небесен.

Читать дальше →