Твърдо падане

Начало книги

Кам Дагит разтресе часовника си, сякаш да провери точността му и погледна напред, където на четвърт миля разстояние се виждаше мръсната, разядена от изгорелите газове табела, която показваше отклонението на магистралата за Националното летище. Топлинните вълни се надигаха на талази от тротоара, изкривяваха гледката в далечина и издигаха сивия ауспухов дим към плащеницата на смога. При това задръстване никога нямаше да успеят.

Съобщенията по радиото обясняваха, че задръстването се дължи на катастрофа на три коли, имало и ранени. Дагит погледна в огледалото за обратно виждане и се зачуди дали не може да опита някой фокус с колата. Опасяваше се, че ако не го направи, можеше да има още сума ранени. И те нямаше да са в няколко коли на магистралата; щяха да са в горящия корпус на самолет, пръснат от взрива на площ от десетина декара.

— Какво ще кажеш за вертолет? Можем да извикаме вертолет.

Едрият мъж на седалката до него избърса челото си и не отговори нищо. Безпокойството на Дагит отново се усили. Чувстваше се като затворен в клетка. От движението по пътя. От този тлъст мъжага до себе си. Усещаше как косата му побелява.

Читать дальше →