Светкавично бягство

Начало книги

Специални благодарности на Лорел Шейпър Уолтърс, Дейвид Уолтърс и Марсел за няколкократното изчитане на ръкописа; на Пол Кени за това, че винаги бе готов да помогне; на Ед Стаклър за търпението и безбройните редакции; на Леели Уелс, редактора ми от „Хиперион“; на Ал Зукерман, приятел, редактор и агент; на Ейми Бърковър от „Райтърс Хаус“; на Матю Шнайдер; Сюзън Стайгър; на Карин Маак, Боб Милър, Елън Арчър, Джейн Коминс и Кейти Уейнрайт от „Хиперион“. Благодаря също така на Нанси Литцингер и Луиз Марш за ежедневната им помощ.

За оказаната помощ по отношение на детайлите благодаря на Анди Хамилтън, адвокат; на Ерик Робъртсън, шериф в щата Вашингтон, и на останалите, предпочели да останат анонимни.

Четирийсет и първият ден беше последният им заедно.

Роланд Ларсън стърчеше в кабината на обществения телефон на отбивката за камиони, на ръба на лудостта от денонощното бдение за сигурността й и забраната за всяка близост с нея. Възнамеряваше да й се обади. Тайничко й бе подхвърлил своя мобилен телефон и сега набираше собствения си номер; притаила дъх, тя му отвърна, шепнейки заради неудобното място, което обитаваше — кабината в задната част на автобуса, паркиран трийсетина метра по-надолу.

Читать дальше →