Скъпа, няма не мога

Начало книги

Как стигнах дотук? Може ли някой да ми обясни? Не в тази кухня, имам предвид в този живот. Сутрин е — преди коледния концерт в училището, а аз налагам с точилката пайове със стафиди и плодове. Не, нека да съм пределно ясна, по-скоро прилагам тормоз над готовите сладкиши, което като цяло е много по-труден и деликатен процес.

След като ги разопаковам от луксозните им опаковки, измъквам пайовете от фолиото, слагам ги на дъската за рязане и стоварвам точилката върху безупречната им набрашнена повърхност. Уверявам ви, не е толкова лесно, колкото изглежда. Ако удариш пая твърде силно, се получава нещо като реверанс, изпълнен от дебелана — краищата на тестото се издуват и плодовата плънка изтича навън. Но с един премерен замах — представете си удар, достатъчен да размаже малък бръмбар — се получава намачкана ронлива повърхност, което придава на пая вид на домашно приготвен. Домашният вид е целта ми. Домът е там, където е сърцето. Домът е мястото, където добрата майка пече сладкиши за децата си.

Читать дальше →