Подводни течения

Начало книги

Като напусна самолета, Лу Болд забеляза дете в ръцете на жена, в сините очи на което проблесна остро чувство на очакване. Той срещна за миг неговия поглед. То се опита да се освободи от майка си. Беше момиченце. Изтича да посрещне баща си — средна ръка чиновник, който вървеше малко по-назад. Беше символично за Лу Болд, че детето трябваше да го подмине. Имаше чувството, че всеки и всичко минава покрай него, без да му окаже никакво внимание. Може би това беше негова грешка. Да, може би той беше невидим. Навярно самият искаше да бъде невидим и да остане сам.

Като чуваше кикотенето на детето, чувстваше изкушението да се обърне назад. Обичаше музиката на детския смях. Има ли нещо по-хубаво от детския смях? Има ли нещо, което да му липсва повече в живота?

Но точно сега детето нямаше значение.

Убийствата бяха започнали отново; това беше по-важно от всичко. Той маневрираше сред тълпата пристигащи пътници с постоянно заета мисъл и с разсеян поглед наблюдаваше безцветните върхове на протритите си обувки.

Читать дальше →