Паралелни лъжи

Начало книги

Влакът се носеше устремно напред под трептящите лъчи на следобедното слънце. Ярките есенни цветове образуваха естествен коридор за високото трасе от натрошени скали и неколкостотин тона стомана и дърво. Светлината, отразена от гладката повърхност на проточилите се пред локомотива релси, подвеждаше окото, създавайки измамната илюзия, че релсите се събират на половин миля в далечината, но движейки се неотлъчно със скоростта на влака, те се разтваряха точно навреме, за да му сторят път.

За машиниста на товарната машина това беше още един ден в рая. Той и спирачът, останали насаме с мислите си, превозваха дървен материал, гориво, памук и кедър в шестнадесет огромни контейнера, следвани от седем празни открити вагона. Райско беше да дочуваш и да долавяш специфичния тътен, да се наслаждаваш на синьото небе и да наблюдаваш как на хоризонта играят сребристите отблясъци на релсите. Прекрасна работа — най-добрата на света: гледаш светлините, говориш по радиото и правиш добрини на хората, като пренасяш разни неща от едно място до друго. Машинистът сложи поредната щипка тютюн в устата си и задъвка. Част от съзнанието му беше заето от мисълта за повредения климатик в спалнята на подвижния му дом на километри оттук. Чудеше се откъде, по дяволите, ще намери триста кинта, за да го подмени. Да използва кредитната карта би означавало да кацне от трън, та на глог. Май ще трябва да поработи извънредно — да изкара някой допълнителен курс.

Читать дальше →