Гайдаря от Хамелин

Начало книги

Влакът потегли от гарата без някаква определена цел — маршрутът му започваше и свършваше на едно и също място; предназначението му не бе да превозва пътниците, а да ги храни.

В началото на март в западната част на щата Вашингтон вече се усещаше краят на дъждовния период — дъждът, който през зимните месеци се изливаше почти безспир и притискаше района под влажната си пелена, бе започнал да оставя след себе си надежда и обещание за приближаващото лято. Хоризонтът на изток бе забулен от тъмни дъждовни облаци. На запад обаче залязващото слънце огряваше небесносини ивици, набраздили оловносивото небе — дългоочакван подарък за жителите на Сиатъл.

Дорис Шотц остана изненадана, когато се приближиха до увеселителния влак. Беше решила, че съпругът й Пол смята да я заведе в някое от заведенията на „Ивар“ — една от най-популярната верига ресторанти за рибни деликатеси в Сиатъл. Идеята за вечеря извън дома я бе поставила пред своеобразно изпитание, тъй като за пръв път щеше да й се наложи да остави четиримесечната си дъщеря Ронда на грижите на детегледачка. Най-накрая бе решила, че може да си позволи един-два часа в някое заведение на две-три преки от дома й. Но да прекара цялата вечер в някакъв увеселителен влак насред гората й се струваше невъзможно. Направо немислимо!

Читать дальше →