Санаториумът

Начало книги

По пода са пръснати хирургични инструменти, нашарени от ръждиви петна, счупени шишета, бурканчета, както и издраскана рамка на инвалидна количка. До стената се вижда прегънат на две скъсан дюшек, покрит с жълти като жлъчка петна.

Увил плътно ръка около куфарчето, Даниел Льометр усети разтърсваща вълна на погнуса, като че ли времето бе обсебило душата на сградата, а на нейно място е останало нещо гнило. Тръгва бързо по коридора, а стъпките му отекват по плочките на пода.

Гледай вратата. Не се обръщай назад.

Но разлагащите се предмети сякаш продължават да придърпват погледа му. Не е необходимо голямо усилие, за да си представи хората, които са били настанявани тук и са кашляли до полуда.

Дори му се стори, че долавя миризмата на миналото във въздуха, усеща се острият, парлив аромат на химични вещества от старите операционни зали.

Даниел стигна до средата на коридора и спря.

Видя някакво движение в стаята отсреща, някакво тъмно, разкривено, неясно петно. Стомахът му се сви. Застана неподвижно и се втренчи. Очите му обходиха предметите в полусенките на стаята — купчина листове, разпръснати по пода, извити тръбички на кислороден апарат, счупена рамка на легло, увиснали, протрити ремъци.

Читать дальше →