Аркадия

Начало книги

Представете си пейзаж. Окъпан в слънчева светлина, изпълнен със свеж аромат от дъжда, който валя през нощта, и спря щом пукна зората. В подножието на хълма има гъста горичка от каменен дъб, от чиито клони с ромон се стичат капки, и земята е мокра, но стабилна под краката. В далечината река, светла и блестяща, отразява яркото небе. Широка е, със синя полупрозрачна вода и почти не се разграничава от небето над нея. Само растителността маркира границата между полята и ниските хълмове край тях. Сега е топло, но по-късно ще настане жега; няма и помен от облаче. Долу край реката вече се вижда как жътвари, понесли вилите, поемат към полето, а други вече работят.

Малко момче гледа към тях. Те са далеч, но то вижда, че разговарят тихо и сериозно, бързат да се захванат с работата си за деня. Преметнало е през рамо празен кожен мях; отива за вода, която скоро ще им потрябва, веднага щом слънцето се издигне високо. Потокът е хладен, спуска се от хълмовете, които ограждат края на техния свят. Той няма представа какво има отвъд. Цялата му вселена е тук, няколко села със съперничеството помежду им, събирането на реколтата, животните и празненствата.

Читать дальше →