Вроден порок

Начало книги

Тя дойде по алеята и изкачи задните стълби както всеки път преди. Док не я бе виждал повече от година. Никой не беше. По онова време тя винаги носеше сандали, долната половина на бикини с щампа на цветя, избеляла тениска на „Кънтри Джо & Дъ Фиш“. Тази вечер беше в дрехите на дълбоката суша, косата й бе по-къса, отколкото в спомените му, и изглеждаше точно така, както се бе кълняла, че никога няма да изглежда.

— Това ти ли си, Шаста?

— Гледай го, мисли си, че халюцинира.

— От новата опаковка ще да е.

Стояха на уличната светлина, изливаща се през кухненския прозорец, чиито пердета бяха вечно дръпнати, и слушаха бумтенето на вълните от плажа долу. В някои нощи, когато духаше подходящият вятър, вълните се чуваха из целия град.

— Имам нужда от помощта ти, Док.

— Нали знаеш, че вече си имам офис? В смисъл нормална дневна работа?

— Видях го в телефонния указател и почти отидох там. Но после си казах, за всички ще е най-добре, ако рандевуто е тайно.

Читать дальше →