V.

Начало книги

На Бъдни вечер 1955 година Бени Профейн, — черни джинси ливайс, платненки, велурено сако и широкопола каубойска шапка, — случайно минаваше през Норфък, щата Вирджиния. Предразположен към сантиментални импулси, той реши да се отбие в Моряшки гроб на „Ист Мейн Стрийт“, любимото свърталище на матросите от ескадрения миноносец, на който бе служил. За да стигне до кръчмата, Бени трябваше да прекоси Аркадата, а точно на мястото, където тя излизаше на „Ист Мейн Стрийт“, бе седнал възрастен уличен певец с китара и празна кутия от „стърно“1, за подаяния. Недалеч от него, заобиколен от пет-шест насърчаващи го моряци-новобранчета, един главен флотски писар опитваше да уринира в резервоара на „пакард патришън“, модел 54-та година. Старият уличен певец нареждаше с дълбок плътен баритон:

— Давай шефе, наливай! — въодушевено изкрещя едно младо моряче ІІ клас.

Профейн сви зад ъгъла. С обичайната внезапност, срещу него без предупреждение зейна „Ист Мейн Стрийт“.

Читать дальше →