Обявяването на лот № 49

Начало книги

Един летен следобед госпожа Едипа Маас се завърна вкъщи от „Тапъруеър“ парти1, където домакинята изглежда бе прекалила с вишновката във фламбето, и разбра, че тя, Едипа, е посочена за изпълнител или, по-точно, изпълнителка на завещанието на Пиърс Инвърарити, калифорнийски магнат на недвижими имоти, който някога в свободното от бизнес време бе пропилял два милиона долара, но все пак бе оставил многобройни и достатъчно объркани авоари, за да се превърне работата по разпределението им в нещо повече от почетно задължение. Едипа застана в хола пред втренченото в нея зеленикаво, мъртво око на телевизора, произнесе името Господне и направи опит да се почувствува колкото е възможно по-пияна. Безуспешен. Паметта й започна да възстановява незначителни откъси и детайли: една хотелска стая в Масатлан2 и току-що затръшнатата й като че ли завинаги врата, която бе пробудила двеста птици долу във фоайето; изгрева над склона, където бе разположена библиотеката на Корнелския университет, невидян от никого, защото склонът гледаше на запад; един простичък, печален мотив от четвъртата част на Концерт за оркестър от Барток; гипсовия бюст на Джей Гулд3, винаги пораждащ у нея неопределени опасения, че някой ден ще падне върху тях, защото Пиърс го държеше на една много тясна лавица над леглото. Така ли е умрял — недоумяваше тя, — в съня си, премазан от единствения идол в къщата? Това само предизвика смеха й, висок и безпомощен.

Читать дальше →