Гравитационна дъга

Начало книги

Свистящ писък раздира небето. Случвало се и преди, но това сега не може да бъде сравнено с нищо. Много е късно. Евакуацията все още продължава, но всичко е само театър. Във вагоните е тъмно. Изобщо никаква светлинка наоколо. Над него трегери от времето на първото желязно легло на кралицата и стъкло някъде високо горе, което ще пропуска дневната светлина. Ала е нощ. Обхваща го панически ужас от предстоящото рухване на стъклото, това ще бъде спектакъл: сгромолясването на един кристален дворец. Но разрушението ще настъпи в непрогледна тъма, без никакъв проблясък на светлина, само чудовищен невидим трясък.

Той седи, без нито една цигара сред кадифения мрак на двуетажния вагон и долавя съприкосновението и триенето на близък и далечен метал, изпусканите кълба пара, вибрациите на шасито, тревожно очакване, неспокойствие, всички наоколо притиснати един в друг, немощни, изоставени от Бога души, всички те окаяни, изнервени: пияници, стари ветерани все още зашеметени от тътена на отдавна излезли от употреба оръдия, джебчии в елегантни костюми, несретници, уморени жени с повече деца, отколкото би могъл да има който и да е, скупчени между подлежащите на спасение останали вещи. Едва най-близките лица се виждат и то само като полупосребрени образи във визьор, оцветени в зелено физиономии на важни личности, припомнени зад бронирани стъкла на профучаващи през града коли…

Читать дальше →