Наследникът

Начало книги

Този ден погребваха останките на един герой.

Непрогледно небе, сиво и натежало като олово, покриваше Закрилящите планини. Зимен дъжд се сипеше над Цитаделата. Ситен и напоителен, той едва се виждаше, но от него паветата блестяха, а студът проникваше до костите. Погребалният кортеж вървеше бавно, минаваше по пусти улици със затворени врати и слепи прозорци. Старата крепост изглеждаше безлюдна, мъртва, изоставена под дъжда сред своите скъпоценни голи скали. По крепостните стени висяха знамена с петте корони на Върховното кралство, прогизнали и мрачни. Гарвани с блестящи от водата крила бяха кацнали на най-високите кули. Те внимателно наблюдаваха.

Принц Алдеран дьо Лангър водеше шествието, яхнал кон, чиито копита размътваха мастилените локвички. Зад него каруца, теглена от четири коня, превозваше абаносов ковчег, покрит със знаме, натежало от дъжда. Следваше го кортеж от конници, потънали в пълна тишина.

Читать дальше →