Шест листа от сминдух

Начало книги

Седяхме на двора и разресвахме на тънко гъстите слънчеви лъчи, за да не изгорят зеленчуковата ни градина, когато на портата се появи запъхтян мъж с градско, непонятно едноцветно облекло. Веднага разбрахме, че е чужденец. Първо, никой не го познаваше и освен това крачолите му бяха мокри до коленете — само местните хора могат да минават по тясната греда над потока.

— Защо не направите мост? — каза той, без да поздрави.

— Право да си кажем, нямаме нужда, потокът е чист — отговори дядо, като го покани да седне на пейката.

Гостенинът завъртя очи и седна. Баба му подаде три сплетени слънчеви кичура да разресва и той — в работа приказката по-лесно върви. Но той сви рамене, изглежда, не знаеше какво да прави с тях.

— Никога ли не сте разресвали слънчеви лъчи? — попита, силно изненадана, майка ми.

— Не — отговори чужденецът.

— Извинявайте, а как тогава се пазите от жегата? — учуди се баща ми.

— Ей така — каза чужденецът и извади от чантата си пластмасово ветрило с цвета на скучните си дрехи.

Читать дальше →