Картини от една изложба

Начало книги

Гостите си бършеха краката от листата и месечината.

Пред широко разтворените врати остана ведрата есенна вечер. Безкрайното шумолене. И небесните прашинки.

А тук, в галерията, в неокласическата двуетажна сграда с елементи на късния романтизъм, по-точно в бившето здание на общината, на Окръжния съвет, на окупационното Reichswehr командване, на Народния фронт, в задълго изоставената и порутена постройка, изцяло подвластна на капризните исторически промени на миналите векове, отскоро пригодена за новото си предназначение, светлината беше в изобилие. Тя се сипеше отвсякъде: от тавана, украсен с обновена мазилка, излъчваше се от безупречните млечнобели стени, блестеше от излъскания мраморен под, избиваше от всеки ъгъл след сливането на шест по-малки в голямо общо помещение на партера. Блясъкът се събираше по тържествените усмивки, в очите на поканените, благородно блещукаше по нанизите на перлените огърлици, по халките на обеците, по скъпоценните камъчета на медальоните и пръстените, по седефените копчета на маншетите… Нищо не можеше да се скрие от толкова светлина. Нямаше нито една сянка. Всяка подробност можеше да се види както трябва: правилните вежди, колосаните яки, опияняващите уханни мъглявини, строгите връзки, очарователните бенки, копринените кърпички в малките джобчета, розовите възглавнички на пръстите, идеалните ръбове на панталоните, вталените кройки и водопадите на разкошните вечерни рокли, а под леките материи можеха да се доловят вълнуващи очертания — накъде се спускат панделчиците и ивичките на изящното дамско бельо, докъде достигат и напълно се губят…

Читать дальше →