Златна есен златни листи рони (Лирично отклонение)

Начало книги

Есента е златна; градът — северен; държавата — наша; булевардът — крайбрежен; отсреща е друга държава; помежду е плавателна река — не е важно коя.

Вървим си — с една мечтателна съчитателка на елитни текстове и ни е едно хубаво, поетично-приглушено; демисезонните ни обувки меко контактуват о току-що окапалите, още девствено ненастъпвани златни листи; а те шумулкат гъвкаво и ухаят на спомени разни!

Това, горното — относно току-що окапалите златни листи, с червени, до ръждиви жилчици, поръсени с девичи интимни лунички и дискретни водни знаци; а за току-що окапващите: някои валсират низходящо-спираловидно, като рейтинг на правителство; други — хванати за дръжцици репетират етюд за крехки балетни лебеди; трети — привидно хаотично се целят в контейнерни търсачи на златно и друго руно.

— О, съчитателко! — казвам с най-романтичното си пресъхнало по разни причини гърло, докато съвсем случайно невинно масажирам хладното и кутле, ведно с безименния. — Да знаеш, как ми се страшно прииска да напиша симфония или соната, най-паче — оратория! На съвременна тема! С това настроение! За начало — адажио-бавно, на плавния ни ход по булеварда и куието — спокойно на меката есен; преминава в модерато-умерено, на зараждащо се предчувствие; прокрадва се скерцо-бързо, весело…

Читать дальше →