Журналистът Ошейников

Начало книги

Тук, естествено, би било уместно да зарадваме читателите с любопитна информация от рода на тази, че меката светлина на настолната лампа хвърляше причудливи светлосенки по лицето на журналиста, че в жилището беше тихо и само дъските на пода леко поскърцваха, а отнякъде (от много далеч) се чуваше кучешко джавкане.

Но каква е ползата от всички тези красиви литературни детайли? И без това съвременниците не биха ги оценили, а потомците ще ни прокълнат.

Тъй че ще бъдем кратки.

Темата на Ошейников беше суховата — трябваше да отрази някакво юбилейно заседание. При такъв материал трудно можеш да се разгърнеш. Но Ошейников не падна духом, не загуби самообладание.

„Нищо — мислеше си той, — опитът ще ми помогне. Слава Богу, ръката ми е тренирана от очерци.“

Написа първите редове, без много да му мисли. Помогнаха му рутината и познаването на редакторския вкус.

Читать дальше →