Залезът на боговете

Начало книги

Къщичките — пъстри и оперени, опираха гръб в една канара — висока към двадесет метра, че и отгоре. А отгоре ѝ — още къщички, пъстри и оперени. Тая — досами ръба, беше най-малка и за компенсация — с голям зид и още по-голяма видимост. Видимост да ти види окото! Греби с пълни шепи видимост и черпи информация!

Всякаква! Целият каньон, застроен отдолу и отгоре, преливаше от информация. Особено за залезите…

— Особено за залезите! — си мърмореше Лецо К. Лецов, докато се наместваше върху зида. Провесил крака над бездната, за миг и за кой ли път си представи, че ако не дай си Боже, се замае и рече да падне, траекторията му ще го отнесе точно до комина на Гицка Кръчмарката. Колко му е: няколко крехки керемиди, кьортаван и ще кацне точно върху миндерчето до печката, при Гицка. Гицкин Стани отпраши с колата за провизии; кой знае къде, кой знае при коя, кой знае до кога.

Професионално обремененото му въображение го люшна по хлъзгавите форми на Гицка, задържа за малко на третото копченце от пазвата, прещафъкна се о възелчето на служебната престилчица и… насмалко траекторията да се реализира.

Читать дальше →