Усмивките на бай Дечко (100 години Дечко Узунов)

Начало книги

Щастливи Ний — Съвременниците му, за възможността, навремени да сме се докосвали до талантливата му ръка, рамо, богата душевност, опит всякакъв: професионален и житейски; най-вече начин на общуване: с много доброта и човечност, хумор и самоирония…

Някои от колегите ми — художници биха написали следващите редове по-добре и по-пълно; други биха го имитирали великолепно и с добродушна усмивка. Ще се огранича да предам само онова — малко, което съм чул лично от бай Дечко, в безметежните минути на чашка бяло вино, коняк или кафе или на разходка по Кея, край Дунава в Русе. Бай Дечко, надничащ под засукани мефистофелски вежди и над очилата, право в душата ти; специфично изяждащ буквите: „Нъл тъй?“ (Нали така?); и: „Ам с’я!“ (Ами сега!)…

01 — Толкоз много народ — като на митинг! И толкоз много цветя — като на погребение…

02 — Да ме поздравят дойдоха и две бабички с букети, едва кретат горките, много възрастни; дъл шъ стана като тях, като остарея; фъфлят: Господин Професоре, помните ли ни — ние сме Ваши студентки…

Читать дальше →