Цуцито на Мицка

Начало книги

Пролетта се губѝ нейде по пътищата чак до май, но когато все пак дойде, беше цяла разкошотия. Всичката флора нацъфтя в тоналните гами на модните тенденции за идната година, а според мнозина дори разточително преоразмерена.

Фауната пък, сякаш държана на въже се размяука, заблея гергьовски, зачикчирика, запръхтя, а сладкопойният контингент се юрна да пее едновременно всички кавърверсии от време оно, до наши дни.

В такава една предпоставка, Цуцито на Мицка хвърли дънките за великденска профилактика и обу ходачките на бос крак. Бос, ама Крак! Преди това нахлузи бойните шортички на майка си, останали скъп спомен от приноса и в бригадирското движение, съвпадащ по време с минижупа и първите плахи стъпки в сексуалната революция. Толкова плахи, че се наложи Цуцито на Мицка да подкастри и разнищи крачолките с поне пет нежни пръстчета, опъргавели от компютърна грамотност.

Тази оскъдна опаковка едва задържаше отзад двете пръхкави ябълки от сорта „Розово-бяла превъзходна“, хем лъскави, хем матови, като откриваше петдесет процента видимост и придаваше търговски вид на стоката.

Читать дальше →