Торнадо

Начало книги

За първи път видях торнадо през осемдесета. Беше краят на ноември, а Хюстън още беше нажежен до бяло. Бях истинско „Русенско варено в собствен сос“ и се чудех накъде да се измъкнем през уикенда на прохлада.

Пловдивската майна Пиню звънна по същия повод: „Забравихме се бе майни — вика — зажадняла ми е душицата за родна реч О’Майна, сладка… Да ви водя с Чуретата на фишинг (риболов) в Галвестон? Прохладно бризче, много баровско, с моя ВЕН (микробус) за елитни майни: барбекю, мокър бар, спално отделение за по-палавите… О’кей?“… О’кей!

Това в срядата. В четвъртъка майната Пиню звъни спешно: „Майна — вика — едни мексиканци се навъртаха наоколо, тази нощ ВЕНът отпрашил… малка корекция в програмата — вика — всеки с колата си… О’кей?“… О’кей!

В петъка майната Пиню звъни: „Майна — вика — от Полицията се обадиха, ВЕН-ът бил на границата с Мексико, на Рио Гранде в Ел Пасо. Трябва да го приберем! Има-няма, майна, хиляда майла, сам да си — жива скука. Хелп, майна! (помощ!). Хайде да караме уикенда на път… Ще се отбием в Сан Антонио, в Дел Рио, Алпайн, ще се наприказваме на български, майна. Чуретата ще ни заведат с техния ВЕН, на връщане — жените с него, ние да си чуем мъжката приказка… О’кей?“… О’кей!

Читать дальше →