Стъкло с дъх на акация

Начало книги

Малко преди Събитията — осемдесет и девета, Корекомът я бил нещо закъсал с плана и пусна, извънредно, партида Лади — с около по хиляда долара по-евтини. Който се вредил-вредил, че и ние.

Булката държеше на Самара, ние със сина — на седм йца, че й познаваме двигателя от петицата, а и Самарата имаше много пластмасови бутафории, като кихнеш — ще се разлетят… Да не говорим за предното предаване, а ние сме консервативни.

Взехме средно решение — седм йца, но зелена, според избора на дамата. Върнахме се по тъмно от склада в Бяла, не я вкарах в двора и… осъмна без ляв фар. Фар на седм йца — като телевизор — голям и никъде още го няма… Не ме питайте как скърпих нещо.

Не й потръгна на колата, още от началото!

Наложи се да се простим с Юри от Шумен и с Пешо Фурната и Снежа проведохме това невесело пътуване. Юрката имаше златни ръце; таман му потръгнаха работите… а и много се мъчи… Спомени разни… Беше добър и Човек! Новата кола така си и остана некоментирана и неодумана.

Читать дальше →