Срещи разни-безобразни

Начало книги

Творчески попътен вятър рече да ме отвее в Грузия, по време на Сухия режим ’85, в Кутаиси, втори по големина град на Грузия — както Пловдив за нас. Марицата му се казва Унгури; вместо панаир — завод за камиони-самоделки, с указ раднова Сталина ’35 година, бетер панаир, ама селски. Сглобяват ги право на прашната улица стафидизирани бабички, комсомолки от седемнайста година. С големи нитове и приятно къдрави стъкла от залата на смеха.

Момент, че потокът ми на мисли се раздвои; накъде да поема с повествованието… да доизкарам накратко този случай с очен смешното и да се кажа думичките за това което съм си наумил или да се разпростра на по-голямата черга — за Грузия, в която пребивавах почти три месеца с художници от разни страни и ни се случиха какви ли не работи. Като гледам — никой не ни гони, няма редактор с голяма ножица да каже толкова и толкова реда ти отпускам — кажи си, казвам си, каквото искаш, само гледай да не е скучно, че инък — с него по главата ще те опухам, казва от мое име — Онова, дето все има какво да каже, само и само да напомни, че си имам автоцензура; в случая — художествена, в още по-случая — То-Онова.

Читать дальше →