Скици на разни скици

Начало книги

01. НАШУ ЦЕЦУ ЗАЛЕПНАЛ като контрабанден магнит за електромер, о рехавия стобор, пие с очи съседското девойче, напращяло в оскъдна дрешка, на места направо отсъстваща: било поради горещниците; от социална немотия или — пуста мода!

— То, сеги са пости, ва моме Драганке, к’вот си са разблажила, грешни ний, та те поревнахме…

— Много си бил набожен, бре батьо Нашу Цецуо… пък дан’знам…

— Няка, ва, няка! К’ват си мрянка, риба можело, казват ората!

02. БЯХА ПО НА ПЕТ САЛАТКИ и по едно — без… Разговорът скачаше като кенгуро от тема на тема; провираше се на слалом между чашите; цопваше в нещо социално или антитакова и опръскваше това-онова, без да го загрозява прекалено.

— Разводът си има и хубави страни, ако се изпипа като хората…

— Развод ли е… не го хвали… все някой страда!

— Ами! Чуйте само: братовчедът, с неговата — голяма любов и чудо! Караха двайсет години почти идеално. Почти — щото и двамата си кръшкаха и не си придиряха. Родиха и изучиха две деца.

Читать дальше →