Шезлонг с кукумбер в Ел-Ей

Начало книги

Часът е единайсет нула-нула; три дни след Коледа. Слънцето се е заболо нейде на връх апогея си и пече ли, пече.

Географически погледнато, шезлонгът е дислоциран в Ел-Ей, както галено наричат Лос Анжелис; където са се изхитрили целогодишно да ползват климатични благини. И прекаляват! Вместо обещаното прохладно, проветриво време — идеалното за стъкмяване на родни BG-суджуци, пече; ще ми сконфузят рецептата. Жалко, тогава, за камарите луксозни телешки и свински филета, флейки и рибици, подбирани от супера; както и за чубрицата, кимиона и пиперите, прекарани през границите и митниците. Жалко за месенето, втасването; пълненето и пердашенето. Тристата подкови висят на дълги нанизи, за радост и скомина на хвъркатите и петите колони на два враждуващи мравуняка. Мобилизирал съм и наличните вентилатори, да им правят вятър, за самочувствие и самосъхранение.

Що ми трябваше да споменавам, че съм професор по суджуците. Калифорнийското Мерло е виновно — след двете бутилки се изявих като хвалипръцко и докато разяснявах научно, че пердашене и плещене със същите тези бутилки, но вече празни, е една и съща манипулация, ми натътрузиха вот на доверие; както и надзора за безопасността им, спрямо гореспоменатите санитари на природата и осъществяван хоризонтално от шезлонга.

Читать дальше →