Село с южно изложение

Начало книги

Даскал Слави много уважаваше южното изложение. С каквото и да се занимаваше, а той се занимаваше с какво ли не, винаги се съобразяваше с южното изложение. Всичките му движими и недвижими намерения, дела и имущества бяха с южно изложение.

Дори и тъща му, стар амортизиран модел, беше с южно такова, поради което се похарчи на прилична цена и за всеобща радост.

— Южното изложение е голяма работа! Няма значение дали гледа на север, изток или не дай си Боже — на запад, важното е да е с южно изложение! Затова и селото, в което даскалувам, освен със затихващи функции, е и с южно изложение!

Всъщност подобно на Парижкото изложение, има най-различни ориентации, най-вече към Ориента. Зависи от кой ъгъл или баир ни е гледната точка, а от баири повече няма.

Опитвайки се да ги заобикаля, реката е прокопала каньон с шестдесет и отгоре метрови скали, специално проектирани за шампионати по скално катерене. Селото се беше изхитрило да разположи къщите си коя къде намери, покрай реката, над реката, встрани, както и къде ли не, по най-невероятни склонове, джобове и чупки. Някой бяха вбити и сраснали с многобройните пещери и древни каменоломни. Бяха с различна степен на занемареност и с неизвестна за света архитектура, гарнирана с купища битова смет, блещукаща като гирлянди, потекла по скалите, жалонираше на всички нива етапите на развитие на човечеството по тия места. От купищата консервени кутии, през скелетите на неидентифицирани марки автомобили, парцаливи камари парникови платна, гнили перални машини, крадени и ненужни едрогабаритни прикачни инвентари; до една автентична дълга шия на отдавна измрял вид силажозавър.

Читать дальше →