Рокаджии по пътя

Начало книги

Километрите неусетно отминаваха. От прозореца на буса се виждаше безкрайната върволица от телеграфни стълбове, които отмерваха километрите. Пътят се променяше — ту ставаше неравен, ту гладък, като стъкло. Преминавахме покрай селца и градове, черни пътища и изоставени къщи, реки и пущинаци, гори и полета. Виждахме запотени селяни, прекалено заети с обработването на земята си, за да ни обърнат внимание, мудните мулета, диви зайци, ята от гарвани, чудни птици, целият път на слънцето по небето, изгреви и залези, появата на първата звезда, появата на месечината, звездното небе — все чудеса, на които или не бяхме обръщали внимание, или никога не си бяхме представяли, че могат да съществуват. Всичко това се сливаше в приказна феерия от цветове, които оставяха своя забележим отпечатък върху съзнанието на всеки от нас. Шареният бус срещаше по пътя си и други бусове, тръгнали отникъде-за никъде, пътуващи просто, защото пътниците искаха да чуят хубав рок и да се насладят на живота и да видят Нейно Величество Природата. Парчетата, които се пускаха по касетофона припомняха старите времена, когато думата рок препращаше към думата свобода — вечните Бийтълс, кралят Елвис, баладичните Тото, яките Туистед систърс, бруталният Алис Куупър, невероятният Ози Озбърн, нежните Дъ Алън Парсънс Проджект, класиците от Деф Лепард, интелектуалците Дрийм Тиътър — един калейдоскоп от музика, който ни караше да забравим всичко останало. Като прибавим и природата — чувството за свобода беше неописуемо. Всички се чудеха на явлението на рок-бусовете. Имаше много теории на тази тема. Някои твърдяха, че това е опит за бягство от реалността, от все по-депресиращите градове, изпълнени със смог и същевременно пренаселени.

Читать дальше →