Раждането на овена

Начало книги

На няколко пъти ми се е налагало да пиша автобиографии. Навремето беше задължително, да са сравнително стерилни политически — откъм компрометиращи факти. Не сме и хранили илюзии, щото да не се знаят нещата — там горе; друго си е — тук долу, да си с по-спретната биография.

Най-добре бяха тия, с овчарско потекло, или поне от бедно работническо семейство. Като си няма човек в родата — поне един партизанин!

Като се разровиш, във всеки род можеше да се открият екземпляри, каквито ти са нужни в дадения политически момент, за една красива, стерилна и… тъкмо подходяща биография.

В моя случай, поле широко, хей-брей — за импровизации. Родове дълги — има от всички чешити; избирай според необходимостта:

По бащина линия си имах двама чичовци. Единият се запилял по света, още като юноша; обадил се вече петдесетгодишен от Аржентина. Чичо в чужбина! Крайно нелицеприятно! Не става! Да, ама другият — също се запилял; дълги години живял във Франция — но взел, че станал интербригадист в Испания! Значи — наш човек! Може! Хоп, в биографията! За другия — нито дума!

Читать дальше →