Произшествие

Начало книги

Трансевропейската река, възпята като Тих бял Дунав се вълнува, плакнe мълчаливо и деликатно левия хълбок на спретнатия и съсредоточен в значимостта си град. Пълноводие и регулиран фраш от забързани нагоре и надолу, че и напреки и въпреки, по течението плавателни съдове. Някои се поклащат, вързани към понтонни пристани. Големи или малки, плавателните съдове от най-разна (така е формулирано) националност и водоизместимост са съобразени според изискванията на съответните нормативни бруторегистър тона. Зная го, щото и това така е написано. Много нещо е записано, подписано парафирано, прошнуровано и пронумеровано.

Не съвсем според съответните нормативи — обаче, екипажи-чистофайници делово обливат палуби и надстройки с нефтени и перилни препарати, чегъртат, бришат и зад тях вълничките къдрят красиво пенести цветни дантели, гарнирани с кухненски и след-кухненски субпродукти.

Прекалено свежо ранно утро е и слънцето закачливо трепти и блещука по обкичените от Развигора, като великденска елха — може и да има такава, с пластични екс-опаковки — дървета и храсти саморасляци по отвесния бряг. Коприва, зайчепишчета и пресен, още неидентифициран треволяк, напират между етикети за диетични и холестиролни благини; опаковки от тиквички с мляко и майонеза с шунка; шоколадови крави с и без троен лешник; шаренийки от вафли-трепачи и профилактични дъвки; енергийни напитки и кашу-машу; локуми, тунквани вафли и прочие сладости и солености. Тук-там срамежливо, та чак дискретно, надничат спринцовки и кондоми.

Читать дальше →