Петъчен салон

Начало книги

Гостоприемната на Фанчето с право се гордееше с резбованата, тежка разтегателна маса — виенска изработка. Масата, от своя страна, помнеше и по-добри дни, в смисъл на много и все важни гости, благоговеели авторитетно около просветеното и великолепие.

Днес „Виенчанката“ бе гарнирана със собственоръчно плетена на една кука и момински блянове дантелена покривка; апетитно накачулена с разни вкусотии — чинии и чинийчици; задъхващ се от багри есенен букет; разточителна откъм асортимент фруктиера; както и едно скоклесто, от релефно стъкло шише с домашен ликьор.

Беше петък — денят на Петъчния салон на Фанчето. Децата и внуците ѝ, за този ден осигуряваха „терен“ за постоянното присъствие на кръжеца „Златна есен“ на любимото си бабче, който — уви! — оредяваше с всеки изтърколил се Божи ден…

Около масата стилно и възпитано съзаклятничеха „дванадесетте апостола“ — полагаемата и се дузина резбовани, тапицирани столове, с особено завишени облегала и отговорности. На два от тях, сякаш пренебрегнали предпазните колани, климаха с реална опасност да се изтърколят на по острите завои на разказа ни, два екзотични… кактуса.

Читать дальше →