Перверзна кръстословица

Начало книги

Служителят от КАТ — сержант Ралчев не можеше категорично да каже, дали този контролен пост, по негова си преценка — го кефи. От една страна — спокоен, от друга — губи-време. Не, че липсваше движение, напротив — беше под вишката, на края на града и всичката върволица от там се извърволяваше.

Насам и натам имаше по километър видимост. Стряскащата предупредителна хоризонтална и вертикална маркировка за шейсетте километра лимит и колегиалните святкания на водачите на мъпъсътата, караха трафикът да пълзи скромно и невинно като ученичка, с отнесена физиономия, тактуваща си бавен блус с лакет, положен небрежно на прозореца. Само след триста метра, далеко преди отменящия знак, лавината хукваше като държана на въже и отвързана, да гони Михаля; да ги питаш за кои гробища бързат. Така, че работа, в смисъл на актове, за който и да е служител на КАТ, не конкретно за сержант Ралчев, не се очертаваше.

Сянката беше поръчкова, радарът кокетничеше на едно краче на капака на служебната кола; спасението беше в кръстословицата, притисната дискретно под планшета.

Читать дальше →