Патица по пекински

Начало книги

— Съм с проблеми от личен характер! — рече Културното ни аташе, посрещнал ни на Аерогара Пекин — Не ще Ви придружавам, а̀ко и да съм поканен на специалната вечеря от китайските Ви колеги, в „Патица по пекински“ на патица по пекински. Утре ще Ви инструктирам и съобщя програмата…

— Патица по пекински! Голяма работа! — ще рекат родните завистници — Рецептата въобще не е тайна, както е била тайната за Китайския порцелан или Китайската коприна. Нещо такова: патицата се вари в овкусен бульон, пълни се с разни измишльотини, изпича се на умерена фурна, и като едновремешната Ябълка на клечка се глазира с червен захарен глеч и се поднася със сладко от вишни, в компанията на разни пикантни подробности… или нещо такова.

— В личния ми архив, на сигнатурата ПеПе — Патица по пекински, е записано, че за първи път съм се опитвал да я похапна при д-р Кунг — хирург от Норд Каролайна — рекох авторитетно и многознаещо, по него време разбирах от всичко — с голяма частна клиника, световен авторитет и… семеен бизнес — мотел и ресторант, обслужвани от безбройните му кунгчета; поднесена и сервирана лично от Доктора, от ловките му виртуозни пръсти, тренирани да транжират какво ли и кого ли не… Казвам — опитал да похапна, щото сладките гозби не ме въодушевяват, а и жена ми избягва да ми ги предоставя — идвал съм й нещо нанагорно… От друга страна — съм внасял смут в редиците на готвачите, поръчал отделно сладкото от вишни — в палачинка; вече не било Патица по пекински; гледаха ме ужасени, сякаш съм поръчал шкембе чорба, шкембето в сладоледа.

Читать дальше →