Обществена поръчка

Начало книги

Хектопаскал обичаше да си измисля разни работи. Беше почти готов с довършителните работи по звънеца. Не какъв да е къщен звънец, а отражение на техническия му гений, т.е. на действителността.

Беше нещо като обществена поръчка: „… абе, Хектопаскале, направи си един звънец като хората бе, чукахме половин час, ракията се стопли, салатките прокиснаха…“; или още по-лошото: „… стоя като някаква… никаква, хората ме оглеждат, драскам по вратата паролата, накрая чукам, блъскам, викам… и си тръгвам като някаква… никаква… язък ми за специалния аксесоар…“.

Звънецът, почти готов, тръпнеше от мерак да проработи; горд с разните модули, ен броя транзистори, еди-колко си датчици, най-малко един монитор-мини, а зумерът му: „съперничи по тоналност на Филаделфийската филхармоника“ — според Експертния съвет, наминал случайно чрез един от членовете си.

Оставаше да се акордира си-бемолът, че дрънкаше като бакърено джезве с изфирясала греяна ракия и да се регулира психо-датчикът, определящ с точност нула цяло и две звънящият с добри намерения ли е или не дай Боже — с лоши.

Читать дальше →