О, сините очи на Нина!

Начало книги

— А какво Синьо, по-точно, синьор Художник? — сля златните галуни на китела си Капитанът, о излъскания до блясък месинг на леерите.

— Нали има разни Сини, да не говорим за нюансите. Вие най-добре ги знаете тия магии! Навярно Морско Синьо — подхожда на побронзовяла синьорина със златни къдри на русалка; бисерни зъби — чаровно подредени в ослепителна усмивка. Много русалки, в разни разцветки, са минавали по този мостик… Още от времето на баща ми… мио векио вапоретто е от него. От мене са дизелите… и все в този залив… Неапол — остров Капри… и обратно…

Дизелите бумтят в гърдите, някъде зад слънчевото сплитане и тътнат в корема. Мирише на горещо машинно масло, солени пръски и реещи се гларуси. Свободен от вахта, с морско синьо под окото, залъгва с карти детето на сочна туристка. Кротки американски баби, с ярки, жълто-оранжеви прозирни дрешки, щракат кодаци като шевни машини. Пъпчиви пубери не откъсват очи от дългите, като на розови фламинго, нозе на ято пърхащи девойки.

Читать дальше →