Нещо като послепис (на сборника „Трето полувреме-нно“)

Начало книги

Драги Читателю, по Света и у Нас се срещат и умни хора, макар и рядко. Някой от тия — редките, е измислил и послеписа. Друг, в яда си, че не е той — първоизмислителя, го курдисал като послеслов; с цяла буква по-дълго. И в двата случая става дума за текст с който авторът да се измъкне от някои неудобни положения, които е натръшкал в предидущите страници. Да се оправдае, че можело и по-хубаво да ги напише, подреди и утамъни. Във физиката има много закони, но един е тъкмо за случая — никога не можеш да достигнеш до тавана на намеренията си; коефициентът на полезно действие никога не стига 100%… другото е напразни мераци.

Не съм си и правил илюзии, че ще напиша нещо стопроцентово. Дори като количество, далеч съм под намеренията си. Дълго я мътих тая пущина — в предната книга се зарекох, че ще пиша за занаята (живопистта), за колегите — сакън!), за брат ми Сашо… Наистина писах и то — дори си го харесах, което става рядко. Междувременно братовчедка ми Лиляна, една червена бабичка, вече осемдесет и нещо, но яка… щях да изтърся — кобила… дип, че се въздържах… ми е сърдита от предната книга; а там само харашо пиша за нея и просъветските и изцепки… но сега не ми говори, от което много страдам и не спя денонощно и снощи цяла вечер.

Читать дальше →